Римл.4:18-21
“(18) Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ (19) И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара, (20) не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога (21) и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни”.
Тук виждаме Авраам като пример за това — Как да развием и да устоим в това, в което вярваме?, докато видим резултат!
Първото нещо, което е важно за вярата ни е :да приемем словото от Бог за конкретната ситуация.
Авраам прие Божието слово за това, че Бог му дава да има потомство толкова многобройно, колкото е морският пясък.
В резултат от това в него се роди надежда ,която прерасна във вяра .Авраам започна да говори това, което е повярвал и дори промени името си с ново, което означаваше „Отец на множество”.
Това промени начина, по които той гледаше на себе си. Какъв е начина, по който ти гледаш на себе си? Имаш две възможности:
- Да гледаш на видимите неща /това, какви са твоите способности и как изглеждаш външно/;
- Да гледаш и вярваш на това, което Бог е казал в Библията за теб, че ти си Негово дете!
В 21 стих виждаме че увереността на Авраам идваше от неговото упование в Божият характер и Божиите думи към него, уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.