„Не това ли е постът, който Аз съм избрал – да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни?” Исая 58:6,7
Много често наблягаме на духовната част при поста – заделянето за Бог, търсенето на лицето Му. Но постът е време не само на лишаване от храна и любими неща, но е и време, в което трябва да помагаме на ближните си. На тия, които имат нужда от практическа помощ, подкрепа, добра дума. А хората с нужди са навсякъде около нас – само трябва да вдигнем очите си и ще ги забележим – угрижени, разтревожени, с наведени глави.
Какво правим по време на пост? Чакаме ли с нетърпение да дойде часът, в който отново ще можем да се храним? Мислите ни насочени ли са към историята в любимия ни ТВ сериал, от който сме решили да се лишим за известно време? Или сме избрали да намерим и да протегнем ръка на поне един наш ближен, изпаднал в трудност.
А и колко ще ни коства това? Може би малко отделено време, може би малко физическо усилие от наша страна, може би някой лев. Може би ще бъдем рамото, на което човека отсреща да поплаче или задвижващият лост, който да го оттласне от дъното…
Нека се огледаме около нас и нека се опитаме днес да помогнем поне на един човек…
И тогава Бог ни обещава здраве и благоденствие: „Ако даряваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти, и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.” Исая 58:10,11