Рим.12:3 „Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.”
Както стана дума по-рано поста е свързан с представянето телата ни в жива жертва на Бога. Това също означава, че признаваме своята пълна зависимост от Бога и Му отдаваме цялата слава, а ние се смиряваме.
Ако ние осъзнаваме, че Бог е, който ни дава мъдрост и ни издига, то ние няма с какво да се гордеем
Дан.2:21 „… Сваля царе и поставя царе;
Той е, който дава мъдрост на мъдрите
И знание на разумните.”
В Библията има един много ярък пример за цар, който се възгордява и Бог го смирява …
Дан.4:33 „В същия час това нещо се изпълни над Навуходоносора; той бе изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като пера на орли, и ноктите му като на птици.”
Бог ни дава дарби и способности, както и мъдрост и вяра да ги прилагаме в живота си. Ако само някой от тези елементи липсват в нас, ние сме обречени на провал.
ПОСТА НИ ПОМАГА ДА ПРЕОСМИСЛИМ НАШАТА ЗАВИСИМОСТ ОТ БОГА И ДА СЕ СМИРИМ.
Стихове за размисъл: Пр. 3:34; Як. 4:6; 1Пет. 5:5
ПОСТА НИ ПОМАГАДА НАМЕРИМ
ЕДИНСТВО В МНОГООБРАЗИЕТО
Рим.12:4, 5 „(4) Защото, както имаме много части в едно тяло, а не всичките части имат същата служба, (5) така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.”
Поста насочва мислите ни към другите, не за да се препираме, караме и съревноваваме, а в положително отношение. Ние сме толкова различни като дарби и персоналности, че ако не разбираме силата на единството в многообразието не бихме могли да съществуваме заедно. Вместо това, Бог обаче е промислил нашите силни страни да допълват слабостите на другите от Църквата, а техните силни страни да ни помагат на нас, като допълват нашите слаби страни. Така ние изграждаме Божието Царство като се вплитаме като „Живи камъни”.
1Пет.2:5 „и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.”
Колко уникален е Бог!? Само Той може да гради с толкова разнообразен „материал”. Човек гради с тухли (Бит.11:3), а Бог с камъни. Храма, олтарите, както и живата Му църква е от камъни. Те се „вплитат”, като издатините се наместват във вдлъбнатините и така се получава най-здравата сглобка.
Въпросът е ще се смирим ли за да позволим ли на Бог да ни постави там където Той прецени и с когото той избере? Готови ли сме да приемем тези с които Бог ни свързва и с радост да работим с тях?
Стихове за размисъл: 1 Кор.12; Еф.4; Пс.133