Йоан 15:15 „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, което съм чул от Отца Си.”
Исус ни нарича Негови приятели. А ние имаме ли Го за такъв в живота си? Търсим ли Го, когато всичко в живота ни е спокойно? Призоваваме ли Го, когато сме обградени с уют и комфорт? Отиваме ли при Него, когато сме обградени с щастливо семейство и добри приятели?
Исус ни нарича Негови приятели. Този факт е както наша привилегия, така и наша отговорност.
Привилегия, защото това е знак за близост с нашият Творец. Щом сме приятели на Исус, не трябва да забравяме, че на наша страна имаме Пазител, Спасител, Изкупител, Снабдител, Победител. И вече манталитетът и авторитетът ни не са същите – от статуквото на слуги, каквито заслужавахме да бъдем, благодарение на жертвата на Исус станахме Негови приятели.
Отговорност, защото за едно добро приятелство и двете страни трябва да са даващи. Даващи време, средства, себе си… Даващи доверие, почит и любов…И винаги знаещи, че могат да разчитат един на друг.
Можем ли да кажем за себе си, че сме приятели на Исус? Защото такива са ония, които вършат онова, което Той е заповядал (Йоан 15:14).
Как гледаме на себе си? И как се държим всеки ден – като слуги, или като приятели на Исус?