Наскоро си говорихме с Вали и Бог много силно насочи вниманието ни към думите на Бог към Исус Навиев…
„(6) Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам. (7) Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех Или, постъпваш благоразумно.* където и да идеш. (8) Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех Или, постъпваш благоразумно.†. (9) Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш.” Исус Навин 1:6-9
Знам, че този текст ти е познат, но онова, което Бог фокусира погледа ни върху една малка част от него, а именно – „Ето, заповядвам ти: бъди…” Божието слово е творческа сила. При сътворението „Бог каза…” и „И стана…” (Бит. 1:3, 6, 9, 11, 14, 20, 24, 26).
„(1) В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. (2) То в начало беше у Бога. (3) Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.” Исус Навин 1:1-3
Словото на Бог никога не се връща празно. Той не просто препоръчва – Той казва… и то става.
Бог срещна Аврам и промени името му…
„Не ще се именуваш вече Аврам Т.е., Висок отец.§, но името ти ще бъде Авраам Т.е., Отец на множество.**; защото те направих отец на множество народи.” Битие 17:5
Бог се бори с измамника Яков, но на тази среща Бог промени идентичността на този човек и той повече не беше познат като такъв.
„А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил Т.е., Борец с Бога.*, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.”Бит.32:28
Бог направи същото и със Симон (“тръстика”), комуто даде името Петър (“канара”), със Савел (“горделив”), когото наименува Павел (“смирен”)…
Списъка може да бъде безкрайно дълъг и в никакъв случай няма да завърши с тебе. Едно е сигурно…
„(12) А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име; (13) които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога. (14) И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.” И-н 1:12-14
Ти, който си дръзнал да приемеш Бог в своя живот, си Негов син, в когото е благоволението Му. Така, както беше сам Исус Христос.
Божиите думи са „да” и „амин” за всички Негови обещания. Въпроса е, дали ти ще повярваш това.
Не бива да забравяме, че Той беше обещал Ханаан на Израел, но само двама от тези, на които първоначално беше дал обещанието, успяха да го получат. Защо? Защото само те успяха да повярват на Бог, който не виждаха, вместо на обстоятелствата, които бяха пред очите им.
Големият въпрос, който стои пред тебе сега е, на кого ще избереш да вярваш?
Бог има отворена покана към теб за Своите велики обещания. Входният билет за тях е ВЯРА.
ПОСТЪТ има за цел да ни смири, но какво всъщност представлява “смирението”? Смирение ли е, ако се считаме за по-малки от прашинки и по-незначими от червей?
Не е ли истинското смирение да се съгласяваме с Божието определение за нашата идентичност? А Той ни казва:
- вие сте мои деца и Аз ви обичам;
- по-силен е Този, който е във вас от Този, който е в света;
- в Мене сте повече от победители;
- ето, давам ви власт над цялата сила на врага.
АЗ ИЗБИРАМ ДА СЕ СМИРЯ КАТО ПРИЕМА БОЖИЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЕН, А ТИ ?