Н
а 31.Октомври е денят на протестантската реформация, чието начало е поставено преди почти 500 години. На тази дата през 1516г. един германски свещеник заковава на вратата на Катедрала вън Витенберг – лист с 95 твърдения за вярата, до които е достигнал след изучаването на Библията и които силно противоречат на църковната практика и традиция. Той не е случаен човек – монах, свещеник и университетски преподавател, неговите твърдения привличат бързо внимание. Те са написани на латински – език четен и разбиран само от свещеници, студенти и преподаватели, но преведени от неговите студенти, бързо достигат до обикновените хора в Германия. Резултатът е началото на движение, което довежда до създаването на протестантските църкви в Европа.
Всичко започва с Библията. Днес ние не ценим достатъчно възможността да притежаваме Библия, но в онези дни, малцина имат шанса да четат тази книга – още по малко са притежавали собствено копие. Библията не е четена на роден език, тъй като официално се смятало, че може да съществува само на латински и гръцки. Парадоксално е, че тази книга е преследвана най-много от традиционната църква. Съществуващите преводи на родни езици били забранявани и изгаряни. Стига се дотам че през ХIII век има папска забрана за притежаване на Библия от обикновени хора, през XVI век, когато се случва и Реформацията – папа Павел IV – включва Библиите на езици различни от латинския и гръцкия в списък със забранени книги. Който нарушавал забраната, бил отлъчван от църквата и преследван. Тези, които опитвали или успявали да преведат Библията били изгаряни на клада – така се случва през XV век с чешкия реформатор Ян Хус. Преди него в края на 14 век Джон Уиклиф – английски реформатор – извършил превод на английски език е изровен от гроба и останките му са изгорени и разпръснати в реката.
Защо Библията е толкова преследвана в противоречивата история на традиционната християнска Църква? 
Това е явление без аналог в историята. Една религия преследва собствената си книга, собственото си Божествено откровение.
Реформаторът Мартин Лутер е отлъчен от официалната църква и обявен извън закона, но той не спира да работи, закрилян от своите приятели и от Бога. В следващите 12 години, той успява да преведе Библията на немски език. В а до смъртта му са разпространени над 1 млн. копия от този превод. Възможността да четем тази книга на родните си езици е достояние на Реформацията. Днес тя е преведена на повече от 2400 езика.
Подобно нещо се случва и в България в средата на 19 век, когато Неофит Рилски превежда Новия Завет от Библията – Цариградската Патриаршия забранява превода и той е издаден и разпространяван с помощта на Протестантски организации. Копия от него са събирани и изгаряни от гръцки свещеници. Историята се повтаря.
Първият цялостен превод на Библията на говорим български език е протестантския превод – направен преди 142 години- в него участват видни българи като Константин Фотинов, Петко Славейков и др.
Нека се върнем на историята на Мартин Лутер. Докато четеше Библията – този монах си даваше сметка, че общоприетото схващане за Християнство, Вяра в Бога и Църква не отговаря на записаното в Библията. Открива, че автентичната вяра и християнство са заменени – от сложни религиозни ритуали и суеверие. Църквата постепенно се е превърнала – в място за кариера, богатство и власт на духовенството, а за обикновените хора – място за кръщавки, венчавки и погребения.
Дори днес, когато Библията е толкова достъпна книга продължава това насаждано столетия схващане за Християнство и Църква. Дали е достатъчно да бъдем на Църква само на празник или защото някой наш близък е починал?
Терминът Реформацията – всъщност означава промяна. Когато говорим за църковна реформация, всъщност имаме предвид промяна на разбирането за християнска църква и християнска вяра. Самият Мартин Лутер, е мислел че Папата и духовенството ще приемат идеите му понеже съответстват на записаното в Библrята. Реакцията на Папата е интересна: чува за неговия протест и казва “Някакъв пиян германски монах е написал тези неща и когото изтрезнее – ще се отрече от тях”
Защо бяха наречени протестанти: За кратко време значителна част от германските области са обхванати от това християнско пробуждане вкл. принцовете които ги управляват. През 1529 г. император Карл V свиква парламента и мнозинството от принцовете които са католици и взема решение: Учението на професора-монах Мартин Лутер и книгите му да бъдат разрешени в тези областите в които вече е преобладаващо /лутеранските/ а в останалите т.е в католическите да бъде забранено. Всъщност им казват – проповядвайте помежду си но не и в областите където принцовете са католици.
Тогава реформаторите протестират със следните думи: “Ние никога няма да се съгласим на такова споразумение което, което да контролира евангелското проповядване и учение където и да е или във всички земи. Ако вие не отстъпите пред нашите искания ние протестираме – пред Бога нашият Създател, Защитник, Изкупител и Спасител, който един ден ще бъде Наш съдия”. В резултат на този протест те са наречени “протестанти”.
Протестантското или евангелското християнство не е ново учение – то е завръщане към корените на християнството, възстановяване по модела на Библията. Днешните евангелски църкви не бива да бъдат наричани секти – понеже сектантството е отклонение от основното учение – а не връщането към него. На Реформаторите не са им хрумнали нови странни идеи с които са привлекли съмишленици и последователи. Те проповядват връщане към авторитета на Библията като единствено и непогрешимо писано Божие Слово.
Допускали са грешки протестантите – естествено, но авторитета на Библията остава – защото когато тя е достъпна са всеки християнин се вижда ясно и се проверява всяко учение или твърдение (православно, католическо или протестантско)
Християнството днес е разделено на три дяла – Католицизъм, Протестантство и Православие. Официалната статистика твърди че протестантите са вторият голям дял на Християнството с между 800 млн и 900 млн. християни -протестанти. С няколко стотин милиона повече са преброени християните-католиците и се смята че има около 300 млн. православни християни.
Тази статистика е много погрешна – тя нарича “християни” всички които са се родили в т.нар християнски нации.
Според тази статистика, в България има 6 .5 млн. християни. Болшинството от тях дори не са вярващи хора. Голяма част от българите преброени днес като християни всъщност дори нямат представа какво е християнството според книгата на християнството – Новият Завет на Библията.
В последното преброяване на населението имаше два въпроса №12 и 13. На първия въпрос “Религиозен ли сте” – което в контекста на въпросника означаваше “Вярващ човек ли сте?”, много хора отговориха “НЕ”. Парадокс е, че в следващият 13 въпрос същите хора на въпроса “Към кое вероизповедание се числите?” често отговарят без да се замислят “православен християнин” . По същия начин преди години, водещ български политик направи смайващото твърдение в един православен храм, че самият той счита себе за “православен атеист”..
Какво е християнството? Във всеки случай – то не е национална черта. Истината е е че ние не се раждаме християни или мюсюлмани или атеисти. Да се родиш българин не те прави автоматично християнин, както и да се родиш руснак, англичанин или италианец, макар че тези нации традиционно се наричат християнски.
Съществува много проста дефиниция за християнството- то е учението на Исус Христос и Новия Завет в Библията……., всичко което е записано в новият завет е Християнство….. Всичко което християните вършат, което не се потвърждава от Новия Завет на Библията не е християнство….. не са християнство кръстоносните походи, кладите на които са изгаряни различно мислещите, вкл. искрените християни, не са християнство езическите обреди като курбани, и др. Дори вярата на твоите родители не те прави християнин – понеже да бъдеш християнин е личен избор. Това е лично решение – да следваш Христос и негово учение.
Християнинът е последовател на Исус Христос – повярвал е в Него и го е приел за свой Спасител. Като следствие от вярата си е получил увереност, че има вечен живот според писанието. Основната тема на християнството – е вечния живот и спасението.
Един бърз тест за християнство– имаш ли отговор за живота и смъртта? Ако си християнин, ти знаеш какво ще се случи с теб и къде ще бъдеш във вечността. Ето едно поучение от Мартин Лутер, който: “Християнина не казва че Исус Христос е Господ, той нарича Исус Христос моят Господ, моят Спасител”. Това говори за лично отношение към вярата.
Църквата – не е сградата, не е институцията, но е общността от вярващи християни. Не е просто обредно място за венчавки и кръщенета, и погребения. Библията казва, че там където двама и трима са събрани в Негово име – там присъства Христос. И това е тайната на Новия завет – Христос между вярващите. Реален Бог – с реална намеса в нашия живот.
Библията не разделя хората на духовници и миряни – всеки човек може да разгласява евангелието. И макар че днес имаме църковни структури – пастори и служители, днес аз мога да проповядвам Евангелието пред Вас без да съм пастор или свещеник – и това е достояние на Реформацията. Самият Исус беше наричан учител. Ролята на свещениците е също да бъдат учители – не ритуални свещенослужители, да работят за християнска просвета.
РЕФОРМАЦИЯТА установява основните истини на вярата, тези които отличават протестанските църкви от католицизма и провославието изразена в петте основни стълба на протестантското християнство:
1.Sola Scriptura – Само Свещеното Писание – Библията е единствен авторитет и критерий за проверка на всяко християнско учение.
– можете да проверите всичко което се проповядва днес – чрез Библията, и ако се проповядва нещо различно – Библията е която казва истината.
Няма човешки предания, няма човешка традиция която може да има върховенство над Библията. Библията трябва да е достъпна до всеки човек, на неговия език. Не се тълкува само от папи, патриарси и свещеници – но всеки човек може да я изучава и да намира истината в нея.
2. Solus Christus – Само чрез Христос – единствен път към спасение и вечен Живот. Ето една съществена разлика например с католицизма. Където Божията майка и светииите са посредници между Бога и човеците. В Православието макар и не в такава степен, на светии също се принасят молитви. От какво трябва да бъдем спасени: това е същината на християнското учение – въпросите на живота, смъртта и изкуплението.Човечеството е подчинено на греха, чрез първородния грях. Всички съгрешиха, дори и ти!. Без значение от нашата оценка за делата и морала на човека – дори само липсата на вяра, съмнението в Бога или самото непознаване на Бога е грях. Грехът неизбежно води до смърт. След смъртта настава съд – всички ще отговаряме пред Бога.
Заплатата за греха е смърт. т.е всички са обречени – понеже както вече казахме няма праведен нито един и никой не може да се оправдае с делата си.(Римл.6:23 Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.)
Йн 3:16 Бог толкова възлюби света, че даде своя единствен син за да погине никой който вярва в него но да има вечен живот. Той дойде в плът, като един от нас, заченат от Бога, роден от девица, живя между човеците които видяха славата му, беше несправедливо осъден, разпънат на кръст, умря и на третия ден възкръсна от мъртвите. Сега стои отдясно на Бога и ходатайства за нас но изпрати Святия Дух между нас да ни изпълни със сила да бъде наш утешител и да ни ръководи.
3. Sola gratia – Само по Благодат – Спасението е Божият дар за човечеството. Не може да бъде заслужено чрез добри дела и “религиозен” живот
Ефесяни: 2:5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), 2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;
4. Sola fide Само чрез Вяра – Човекът се оправдава чрез вяра в Исус Христос – не чрез своите добри дела.
Не съществува Християнство без вяра в Исус Христос. Вярата е нещо различно от съгласие по въпроса че има Бог. Вярата в Исус обхваща историята разказана в Библията за живота смъртта и възкресението на Исус Христос и разбирането и приемането на неговата жертва – лично за нашия живот. Това е сърцето на Християнството. “Ако изповядаме с устата си че Исус е Господ и повярваме в сърцето си че Бог го е възкресил от мъртвите ще се спасим. По благодат сме спасени, чрез вяра – не чрез дела, за да не може да се похвали никой. Римл 10/9 Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. “Никой, който вярва в Него, не ще се посрами” Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават. защото “всеки, който призове Господното име, ще се спаси”.
5.Soli Deo gloria Само на Бог да бъде Славата. Протестантската традиция не приема канонизирането на светци. Божията майка е една чиста и свята жена, чрез която се роди Божият Син – но ние не я издигаме повече от това. Няма Върховен Свещеник – който да е наместник на Бога на земята или пръв между равни. Само на Господ да Бъде Славата.