Когато бях младеж, с приятелите ми имахме обичай да се молим казвайки: Боже използвай ме. Искам да ти служа. Знам от опит, че когато се молиш така - Бог ще те използва. Също от опит знам, че ние не винаги разпознаваме времето и начина по който Бог иска да ни използва.
                   Всеки искрен християнин иска да служи на Бог. Истината обаче е, че ние често имаме собствена представа как да служим на Бог. Религията е изкривила разбирането за „служене на Бог” и представата за „духовно служение”.
                   Не всеки е призван за проповедник, пастор или пророк - но всеки е призован да служи на Бога. Как?  Според способностите си. Библията казва „Да обичаш Господ с всичката си сила” – аз го превеждам така: „с цялата  ми способност и всичкото ми притежание” 
                   Бог не прави нищо случайно. Той те е създал и е заложил в теб силно изявени качества и способности. Това е уникално за всеки човек.  Кои са тези качества. Способността ти да вършиш неща - които за теб са напълно обикновени – а за мен е трудно, дори да помисля, че мога да някога да опитам да правя.  Често същото това – за теб е твърде „нищожно” – а за мен е много ценно.
Тези способности са твоите естествени дарби. Има обаче една истина за твоите дарби: обикновено те са видими за останалите /ако са видими само за теб – вероятно не ги притежаваш). Ако не ми вярваш – гледай Мюзик Айдъл. На кастинга там се явяват доста хора които нямат таланта за който претендират. Истината е, че каквито и дарби и таланти да притежаваме ние не сме свои си. Дарбите и талантите които притежаваме са част от силата ни да придобиваме богатство. А това което придобиваме според характера ни и израстването ни в Бога – или ще служи на Бога или ще бъде камък за препъване.  Какво да кажем за нещата които притежаваме. Харесваме притежанието. Желаем притежанието. Полагаме големи усилия за да задоволим желанието си да притежаваме. Има различни крайности свързани с притежанието: бързо свикваме с притежанията си – докато ги нямаме те са ценни, когато ги притежаваме те или постепенно загубват стойност или се хващаме за тях и те стават още по ценни и постепенно стават наша сигурност, а понякога за съжаление и нашия провал.

                   Днес искам да говоря за това как да оценяваме това което имаме. Или как да не подценяваме това което имаме. Предмет на темата са нашите способности, таланти, професия, бизнес, пари или вещи.  Исус говореше за това  - записано е в Матей 25гл. / 14-29 ст.
Имаше един господар, той раздаде на различни слуги различно количество таланти /парична единица/ - еквивалент на материално притежание,  но колко на място звучи в българския (способност, умение). Казва се че той раздаде и след известно време потърси сметка: Имаше между слугите такива които използваха това което бяха получили, имаха плод и бяха възнаградени. Но имаше един между тях, който не оцени това което получи и което притежаваше. Скри го и го запази. Всички знаем какво се случи с този човек.  
Понякога ние сме като него – не оценяме това което притежаваме или това което умеем. /нашата професия, бизнес, заплата..Характерно е за нас българите е да се оплакваме.

                   Макар и „малко и обикновено” това което имаш или умееш е полезно ако го употребяваш и е способно да принася плод. Но ние виждаме таланта и притежанията на другите или чакаме специалното посещение от Бога да ни промени и да се събудим способни за велики дела. Но той ни показва стълбицата на служенето:  Мт.25:29 Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

                   Ще продължа с една чудесна библейска история, която не е притча – това се е случило наистина и е записано в Йн.6 гл. 2-13ст. Исус нахрани голямо множество с пет хляба и две риби  – 5000 мъже освен жените и децата. Може би всъщност  там заедно с децата имаше дори 15000 – 20000 души.
Слушал съм много проповеди по темата. Спомням си чудесна проповед на Р.Бонке от една евангелизация. Той говореше за механизма по който се извърши чудото. Кога точно се умножи хляба........ Вярвам, че много важно обаче и именно как и къде започна това чудо – и вярвам че това беше в сърцето и в решението на едно малко момче притежаващо малко хранителни запаси, които щях да му стигнат за ден или два .
                  Представям си тая тълпа - там имаше много възрастни жени и мъже. Вероятно много от тях не са имали никаква храна. Със сигурност обаче там имаше предвидливи и разумни хора и със сигурност имаше някой с много повече храна от тази на това момче - но недостатъчно, че да се нахрани това множество............

Ключът тук е думата „недостатъчно”

            Там в тая тълпа от имащи  и нямащи,  това малко момче взе правилното решение. И предизвика Бог. То даде това което имаше и то беше крайно недостатъчно,  но послужи на Бога. Едно малко момче със своето малко притежание  беше причината за това велико чудо, разказвано вече хиляди години.

            Как да служим на Бога?  Кога да служим на Бога? Къде да служим на Бога?

            Да започнем тук и сега -  от това което притежаваме.  От това на което сме способни. От това което умеем най добре. То не е достатъчно, но ще предизвика Бог - а Той е Вседостатъчен.

            Моля се сега Бог да ни даде откровение за това.  За нашите „няколко хляба и риби” -  за нашите способности, за нашите притежания, за това какво се случва когато му се доверим и когато това което можем да направим е крайно недостатъчно. Защото в нашата слабост Той се показва силен. 2Кор.12:9 (9-12)  „…....защото силата Ми в немощ се показва съвършена .......”