Преди години прочетох свидетелство на германския п-р Рейнхолд Улонска за изцелението на едно глухонямо момиче. Той разказваше как в неделната служба презвитерите в църквата са довели момичето на сцената положили ръце върху него и се молили, изповядвайки всички стихове за изцеление които знаели........ как се молили и нищо не се случвало........ Тогава погледнал към редовете с вярващи в залата и както сам казва „се уплашил” – много от хората наблюдавали безучастно, други вероятно в този момент си споделяли преживяванията от последната седмица. Не видял съчувствие и загриженост в тази ситуация.
          Спирайки молитвата и прекратявайки службата той започнал да изобличава присъстващите за тяхното отношение в тази ситуация с думите „какво щеше да правиш ако тя беше твоята дъщерия”, „как щеше да викаш пред Бога ако това беше твоя съпруг”, ........  
            Харесвам края на тази история. Всички започнали да се покайват и да викат пред Бога. Решили, че ще постят и ще се молят и на следващият ден ще се съберат отново с една единствена цел – да се молят за това момиче и то да бъде изцелено. Когато на следващият ден били на същото място  те само отворили устата си за молитва и Бог изцелил детето.Момичето запушило ушите си и се уплашило от звука който чувало за първи път............

            Коринтяни 13 глава завършва с изброяването, на една от най популярните комбинации от думи в християнството ”вяра, надежда и любов” които са наречени по напред в края на 12 глава  „един превъзходен път„  - по добър начин да живеем като християни и служим на Бог. И докато надеждата сочи бъдещето и ние всички очакваме да живеем във вечността заедно с Бога,  вярата и любовта са предписаният от Исус начин на живот по пътя ни към вечността.  Вярата и любовта са сега, днес и на тази земя.

            Интересна е връзката между вярата и любовта в писанията:

            1 Коринтяни 13:2  „Ако имам вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм”

            1 Коринтяни 13:13  поставя любовта над вярата

            1 Солунци 5:8  „и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов” – те действат заедно като защита от стрелите на врага

            2 Тимотей1:13 „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса”  - вярата и любовта са свидетелство за чистотата на учението и доктрините които проповядваме.

            Гал. 5:6 „има сила във вярата, която действува чрез любов” – и това е един от центалните стихове на това поучение.

            Пророк Авакум цитиран по късно от ап.Павел, казва  „Праведният ще живее чрез вяра”. Надеждата гледа към бъдещето. Чрез вярата живеем в божето царство сега. Да живееш в божието царство без вяра е като да караш автомобила си без гориво. Вярата е средството чрез което живеем в обещанията на Бог. Вярата променя начина ни на възприемане на нещата /гледната ни точка/. В 11 глава от посланието на Евреи има свидетелство за живеещите чрез вяра и това не е малък списък от хора успели някак си да се измъкнат  от участта си на тази земя и влязат в небето. Ако словото на Бог се съедини с вяра в сърцата ни ние ще видим изпълнени обещанията му  на тази земя и божието качество на живот в собственият си живот според намерението на Бог за всеки от нас 2 Петр.1:4  „.... ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество ...”
            Когато Исус обучаваше апостолите за силата на вярата – той каза нещо изумително:

          Лк.17:6 ”Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да ви послуша”

            Често когато изцеляваше болни той им казваше:

            ........дъще, твоята вяра те изцели...............

            ...........голяма е твоята вяра .............................

            ....................... нека ти бъде, както искаш.................

            ........................ иди си, твоята вяра те изцели .............

            От друга страна  ако четем Мт.13:58  ще видим, че Бог действа в границите които му поставят хората с тяхната вяра или обратно  - тяхното неверие „И не извърши там много чудеса поради неверието им”

            Винаги съм се вълнувал от изявата на силата на Бога в събранията на вярващите. Тези проявления на Бог винаги са свързани с концентрация от събития  -  спасение на хора, драматични изцеления на болни и освобождения. Всичко това се случваше в дните на Исус, продължи да се случва в дните на апостолите и се е случвало спорадично в историята на църквата и в наши дни. Нарочно употребявам думата „спорадично” – тя означава „непостоянно, случайно, неопределено, изолирано”. И когато това се случва ние не случайно го наричаме „съживление”. Защото трябва да съживим нещо което в християнската практика е близо до умиране.

            Всички ние сме учени, че църквата е тялото на Исус. Дните на Исус и църквата не са свършили. Библията казва „както е Той така сме и ние в този свят” в друг превод „ние сме като Христос в този свят”.  Ние заедно сме „ТОЙ” на земята. Моля се Бог да  разкрие силата на тази истина в сърцата ни и умовете ни. Ние зедно сме Божият помазаник на земята. Нашата молитва е Неговата молитва. Нашето докосване е Неговото докосване. Нашите думи са Неговите думи. Само ако вярващите можеха да разпознаят тялото на Христос в лицето на Църквата и себе си като части на това тяло и части един на друг.

            Исус се възнесе но изпрати Святия Дух и постави цел пред църквата:

            Мк.16:15 -  „И им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение”Но не спря до тук. В  Мк.16:17-18 Той им даде знамение:

            „И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да им навреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват”

            Какво направи всъщност Исус? Нека разгладаме призоваването на Моисей. Когато получи Божията заръка той каза  „ те няма да ми повярват и няма да послушат гласа ми, защото ще кажат: Не ти се е явил ГОСПОД. Тогава ГОСПОД му каза: Какво е това в ръката ти? А той рече: Жезъл” и по нататък .......... Ако не ти повярват и не послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на другото знамение.................

Когато Бог изпрати Мойсей, да изведе народа Му от Египет, Той му постави знамения в ръката му и каза „внимавай да извършиш пред фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти” Изх.4:21

            Днес голяма част от Църквата се опитва да изглежда добре, да се държи добре да бъде от полза за обществото, но всъщност поднася едно до голяма степен лишено от силата си но приемливо за обществото интелектуално евангелие ........ Къде сме ние в тази картина? Когато свидетелстваме и ни попитат ....... „ти да не си от ония които........” или „....като онзи който....”се опитвме да се разграничим и да обясним че както в света така и в църквата .........  Притесняваме се да доведем познатите си, съседите си и близките си на църква защото ............ тук списъка може да е дълъг ”как ще пее хвалебната група” или „кой ще проповядва”,  „ами ако има молитва на езици” или „как да обясня ....”  или „ако пак излезе еди кой си да „свидетелства”...... „

Нека си признаем, случва се в свидетелствата на братята и сестрите си да не виждаме действието на Бог и пляскаме някак си от добро сърце с половин усмивка заради човека излязъл отпред. Свидетелството е разказ на очевидец на проявата на божията свръхестествена сила. Ние всички сме призвани да „ .. опитаме и познаем Бог...”  и след това ............ да издигна глас на благодарност и да разкажа за всички Твои чудеса.............

            Бог не ни изпрати с невероятна история която да се чудим как да обясним. Бог даде знамение в ръцете ни, Той ни даде „жезъла”. Ние притежаваме способността: „............давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага, и нищо няма да ви навреди.......” Ние носим мандата да го извършим. Само ако можем да повярваме. Не е достатъчно да се случва „спорадично”. Това са  знаменията които могат да разтърсят градовете и нацията ни. Преди години някои служители се обединиха около видение за 1 млн новородени християни в България до 2010г. Времето тече и много от нас са скептични, а други чакат за да заклеймят някой който се е осмелил да вярва. Но такова беше поръчението което получихме и какво ако следваме по високи цели. Ние имаме знамения, чрез които да разширяваме Царството, и мястото където трябва да започне всичко е тук в събранията ни и навсякъде където двама или трима призовават името на Господ.

Лука 9:1,2 „И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички демони и да изцеляват болести. И ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болните”

Първо им даде знамението и после ги изпрати. ст.6„И те тръгнаха и отиваха по селата, и проповядваха благовестието, и изцеляваха навсякъде”

Петър беше осъзнал какво притежава: „сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в Името на Иисус Христос Назарянина (стани и) ходи!"

            Основната тема на това послание е  Изявата на божията изцелителна сила, в църквата, чрез служението на отделния вярващ и църквата като събрание от вярващи.

            Има 2 въпроса, на които трябва да си отговорим, преди да продължим:

            1. В кого вярваме: Има много религии и много теории за живота, смъртта и вечността. Има обаче нещо което отличава нашият БОГ от всички други богове на които народите се кланят. Той няма образ или подобие, 1Йоан 4:12 казва, „никой никога не е видял Бога”, но на много места в Библията, той е наречен „живият Бог”. „Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята” Дан.6:27 и  „Той е, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести”  Псалми 103:3

            Нека разграничим религията от библейското християнство. Религията съдържа в себе си набор от практики /някои от тях дори библейски/ но тя не съдържа силата на Бог.

Свидетелството на Павел: 1Кор.2:4-5 „И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила, за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

            „Никой никога не е видял БОГА” но мнозина свидетели видяха славата му в дните  когато „словото стана плът и пребиваваше между нас”. Живота на Исус свидетелства на нас за характера, отношението и делата на Бог.

            2. Какво свидетелство даде Той за отношението си към болестите:

......................видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им......................

.......големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.........

.............. изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение......

......................които имаха болести дохождаха и се изцеляваха............................

..................довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от .. бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.........................................

............ и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление....................

            Тук и на много други места евангелията свидетелстват че Исус изцели всички записани в библията болни, които отидоха при него с нужда за изцеление или за които някой друг се застъпи.

            И това не свърши с Неговото земно служение. Да видим как това продължи в дните на служението на апостолите: Деян 5:15-16  „....... изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха”  и това не свършва в Деяния на апостолите то продължава със служението на Църквата, която днес е представена от мен, теб и всички нас новородени християни в този свят.

             Две личности са наречени застъпници в Новият завет. Исус Христос и Святият Дух. Когато ние повярваме в Исус и Святият Дух ни изпълни – естественият плод от тези събития е ние да бъдем един вид застъпници за ближния. Понеже това  е „закона на Господ” изписан в сърцата ни. „Да възлюбиш ближния както себе си”. Това е против плътското ни естество. Някак ни се иска всичко да свърши с „Да възлюбиш Господ, твоя Бог ...........”

но ап. Йоан пише в 1Йн.4:20 „ който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си” 

„Да възлюбиш ближния както себе си”.Не е еднакво чувството когато аз получа подарък и когато брат „Х” получи подарък, така е и с успех или неуспех, издигане и падане, болка или радост, болест и здраве .........  Но какво казва Библията за случаите в които някой от нас страда  „И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.”

             Има четирима души чиито имена не са записани в Библията но е записано това което извършиха а то е забележително.  Тази история ме вълнува силно в последните седмици. През тези дни когато и да отворя Библията буквално във всеки стих аз виждам отново нещо което ме връща към тази история.

 Марк  2:1-12 „След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата. И веднага се събраха много хора, така че и около вратата не можеха да се поберат. А Той им говореше словото. И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима. И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.  А Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:  Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един, Бог? Иисус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?  Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома. И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.”     

             Нека да си представим този парализиран човек в носилката носен от четирима души -абсолютно безпомощен, зависим от хората около себе си за всичко. Със сигурност той не беше в добро състояние на духа. Със сигурност беше потиснат – всеки е виждал или чувал за парализирани, абсолютно обездвижени хора. Този човек нямаше способността да следва Исус с множествата. Беше чул за него и за делата които върши, но беше неспособен да стигне до него. Но имаше четирима души с него които също бяха чули за Исус.. Може би бяха неговите, приятели или братя, роднинин ..... никой не знае. Тези хора бяха загрижени за неговото състояние, те го обичаха  и имаха вяра за неговото изцеление. Толкова загрижени, че нахлуха в къщата с взлом – през покрива. Това не беше опит да стигнат до Исус. Те бяха решили, че ще занесат този човек каквото и да им струва. Не знаем колко име е струвало – вероятно трябваше да поправят покрива след това, а рискуваха и да понесат наказание............  Това беше любовта равна на любовта към себе си.  Тяхната вяра каза „Ако стигнем до Исус  - Той ще го изцели”, но тяхната яхната любов занесе болният им близък или приятел пред Бога. Исус видя вярата им. Не се казва, че видя вярата на болния. И тук става интересно ....................... „като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете”

            Сега ще кажа нещо което е централно в това послание. Не беше само тяхната вяра която осигури чудото. Беше тяхната любов. Беше тяхната загриженост, тяхната непримиримост поради тази любов, тяхното действие поради тази любов. Гал. 5:6 „има сила във вярата, която действува чрез любов”

              В тази история има много за нас в нашето поколение. Днес хората са много по-отделени един от друг от когато и да било в историята на човечеството. Телевизия, интернет и всякакви други тръни са задушили неща като „приятелство”, „взаимоотношения”, „общение”. На почит е „подчертаната индивидуалност” и „силното его” като начин да „бъдеш себе си”, да изживееш „своя си живот”, „да бъдеш успешен”. Живеем зад стените на „своите градени цял живот домове, образование, бизнес, кариера по пътя на „своето професионално развитие”, мен аз и моето, моят дом и моите близки, моят тесен приятелски кръг, моята класа  – мога да продължавам още много .....  мнозина от нас ще разпознаят себе си. Но Исус ни показва по превъзходен път.

            Живеем в дните за които Исус казва „......... ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее ......................” Матей 24:12           и продължава „......но който устои до край ........ „Матей 24:13. В какво трябва да устоим ?  Йоан 13:35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.  Библията говори за белег на антихрист в последните дни но тя говори и за белег на християните и това е любовта. Особения знак за небесно гражданство.

             Обичам да разсъждавам за църквата като Божието посолство на земята.  По дефиниция посолството е тиритория в рамките на чужда държава в която се прилагат не законите на държавата приемник а тези на държавата чието е посолството. Ние не сме от този свят.  Ние сме в този свят но живеем по други закони - законите на Божието царство. Тук стойност имат не нашите притежания, образование и външност а вярата и братолюбието. Ако се осмелим да живеем чрез вяра и любов ще видим Божията намеса в живота ни и този на братята и сестрите ни.

            Около нас, в църквите ни и извън тях е имало, има и ще има болни. Сега искам да акцентирам върху нуждата от изцеление на болните в църквите ни, между нас вярващите.

            Има много твърдения които правим  когато  когато някой не е изцелен, с които оправдаваме маловерието си и глобалният проблем на това време – неразбирането на любовта:

            - Може, би не е волята на Бога да го/я изцели. Ние не знаем утрешния ден ........................................................ но Библията свидетелства за Исус, че Той изцели всеки човек който отиде при Него и за когото някой друг се застъпи

            - Може би е извършил/а нещо и сега ........................................................................................................................ но Исус като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

            - Може би той/тя няма достатъчно вяра, не чете и не се моли достатъчно ............................................................ но Исус го изцели като видя вярата им. Тяхната вяра, а не неговата.

              Ще се върна на този вълнуващ разказ в началото и този въпрос на пастора:  Ако това беше  ...................твоето дете, твоята жена или твоят мъж, сестра или брат ?  Явно опира до нашето отношение. Какво беше отношението с което действаше Исус:

.............смили се над тях и изцели болните им................

.......А Иисус го съжали, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен............

............я съжали и й каза: Не плачи. Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани....................

            Вярата действа чрез любов.  Ние като приятелите на паралитика ли сме. Вземаме ли нашите болни и носим ли ги с любов и вяра пред Бога. Какво е нашето отношение:

............„ Защото гладен бях и Ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте...................понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили”

            Нека пак се върнем към популярния стих Лк.17:6 ”Ако имате вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тази черница: Изкорени се и се насади в морето; и тя щеше да послуша” Ако четете от начало тази глава, тези думи на Исус са в контекста на взаимоотношенията прошката и любовта. „Ако ти съгрещи брата ти ........ и ако седемдесет и седем пъти по седем ......................................”.

            Нека видим поучение на същата тема в Мт.18гл.  „Ако ти съгреши брат ти ........” което завършва с друг много цитирания стих  18 „Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.”  и продължава с друг също толкова цитиран стих „ Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата”  след което отнова същата история ...... Ако ти съгреши брата ти ........ и ако седемдесет и седем пъти по седем”. Прошката е най-силната проява на любовта.  

            1 Петрово 4:8  „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове”. Чии грехове. Не на този „....... който има усърдна любов ......”  защото  Ефес 2:8 казва ,„..... по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой”

            Преди години в Църквата в която бях лидер, имаше период на охладняване в отношенията между членовете и между някои от лидерите и имаше време в което като, че ли отчуждението и конфликтите можеха да доведат до отделяне на хора или до разцепление. В молитвата преди една от службите Бог ми даде слово. Ясно си спомням част от него: „Тази църква е като къща с много стаи и в отделните стаи сте отделени вие - сами и заедно с тези които харесвате. Сега е време да разрушите стените и да станете едно тяло.............

            Много от християните са вързани в собствената или чуждата непростителност. Нека развържем себе си , братята и сестрите си и нека покрием с любов греховете им. Ако само осъзнаем колко много се нуждаем един от друг, понеже  НИЕ СМЕ ТЯЛОТО НА ИСУС НА ЗЕМЯТА.  А участието в тялото без да го „разпознаваме” ни дава ....лоша перспектива   Кор.11:30  „По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали”

            Какво значи да разпознаем тялото: 1 Кор 12 гл.14-27 „Защото тялото не е съставено от една част, а от много. Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото? Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието? Но сега Бог е поставил частите — всяка една от тях — в тялото, както е искал. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото? А сега наистина частите са много, а тялото — едно. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.  Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;  и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,  а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава, за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.  И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея. А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него.

            Любовта не се измерва с това което получаваш а с това което даваш.  1Йоан 3:16-17„От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. Но ако някой, който има световните блага, /а защо не   и който има божията рецепта/ вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.”

            Между нас има болни и повечето от нас знаят техните имена а някои от нас имат и по-близки взаимоотношения с тях. В Библията е рецептата за нашите болни.................................

            „Болен ли е някой от вас, нека повика старейшините на църквата и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното Име. И молитвата на вярата ще избави страдащия и Господ ще го повдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят. И така, изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Много може молитвата на праведния в действието си.Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли с молитва да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. И пак се помоли, и небето даде дъжд и земята произведе своя плод.

            Какво можем да направим. Да се молим усърдно и да действаме с вяра и любов. Да занесем нашите болни с вяра и любов пред Бога.

            ......... като за най близкия си човек ............ Какво ще направим за най близките си хора? А какво няма да направим за най близките си хора................. Кои са моите близки? Или както учениците питаха Исус „Кой е моя ближен....................”

            Вярата е тази която изцелява болестите ни, а любовта прави вярата ни за изцелението на страдащия действена и по този начин продуктивна. Любовта има в себе си състрадание но тя не се изчерпва с него. Не е достатъчно да покажем загриженост. Какво ще направи истинската любов  - тя ще бори, тя ще вярва, тя ще разруши преградите ......... вяра  но и любов която ще ни накара да действаме.

             „ апостолите рекоха на Господа: Прибави ни вяра” а ап.Петър  във второто си  послание си  пише „като положите всяко старание, прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта – познание, на познанието – себеобуздание, на себеобузданието – търпение, на търпението – благочестие, на благочестието – братолюбие и на братолюбието – любов.

Има ли формула за това как да го направим: „защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден” Да прекарваме повече време в присъствието на Бог в изучаване и покорство на Божието слово, да се изпълваме с Духа ......И Господ ще възнагради тези които гладуват и жадуват за него и Неговото присъствие ще променя сърцата ни за да ни научи да си служим в любов.

От къде да започнем – вярвам от болните между нас. Нека превърнем нашето събрание в място на изцеление и освобождение и издигнем църквата като знамение за това време и нека, чрез дадените ни знамения направим свидетелството си силно. „Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят”, „бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем”, „страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите”

Мк.16:20 „А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха”